Александр Перфильев Неизвестной На неизвестната

„НЕИЗВЕСТНОЙ”
Александр Михайлович Перфильев (1895-1973 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА НЕИЗВЕСТНАТА

Щом сърцето силно страда от безизходна тъга,
пей за слънце, пей за радост, за целувки пей сега.
Нощем сенки щом надничат, щом отпива кръв вампир,
ти недей да коленичиш, идва утро – идва мир.

Щом другар те изостави – близък, нежен, роден, свой,
пей, не те е той забравил, сигурно е болен той.
Ако с упрек те нахока, че на него не държиш,
с думите, дори жестоки, чувства няма да смениш...

Щом сърцето ти е свито от безкрайни мъки, знай,
миналото съхрани ти, пей за слънце, пей безкрай...
Щом при изгрева се махнат радостни мечти в гърди,
пей за лунен здрач, но тяхна ти робиня не бъди.


Ударения
НА НЕИЗВЕСТНАТА

Што́м сърце́то си́лно стра́да от бези́зходна тъга́,
пей за слънце, пей за радост, за целувки пей сега.
Но́штем се́нки што́м надни́чат, што́м отпи́ва кръ́в вампи́р,
ти неде́й да колени́чиш, и́два у́тро – и́два ми́р.

Што́м друга́р те изоста́ви – бли́зък, не́жен, ро́ден, сво́й,
пе́й, не те́ е то́й забра́вил, си́гурно е бо́лен то́й.
Ако с у́прек те нахо́ка, че на не́го не държи́ш,
с ду́мите, дори́ жесто́ки, чу́вства ня́ма да смени́ш...

Што́м сърце́то ти е сви́то от безкра́йни мъ́ки, зна́й,
ми́налото съхрани́ ти, пе́й за слъ́нце, пе́й безкра́й...
Што́м при и́згрева се ма́хнат ра́достни мечти́ в гърди́,
пе́й за лу́нен здра́ч, но тя́хна ти́ роби́ня не бъди́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Перфильев
НЕИЗВЕСТНОЙ

Если сердце больно сжато безысходною тоской, –
Пой о Солнце, пой о счастьи, об улыбке чьей-то пой.
Если ночью снятся тени, если кровь сосет вампир, –
Не склоняй свои колени, будет утро – будет мир.

Если друг тебя покинул близкий, нежный и родной,
Пой о дружбе, не ушел он, не забыл он, – он больной.
Если бросил он упреки в том, что ты порвала нить, –
Пусть слова его жестоки, – чувства им не изменить...

Если сердце больно сжато безконечною тоской, –
Сохрани былое свято, пой о Солнце, вечно пой...
Если-ж солнечныя дали не волнуют больше грудь, –
Пой про лунныя печали, но рабою их не будь.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик и журналист Александър Перфилиев (Александр Михайлович Перфильев) е роден на 20 септември/2 октомври 1895 г. в гр. Чита, Забайкалския край. Учи в оренбургско казаческо училище. През Първата световна война воюва на фронта и няколко пъти е раняван. Първата му поетична публикация е от 1915 г., след което печата активно романтични стихотворения и естрадни текстове  в издания като „Нива”, „Огонёк”, „Солнце России”, „Рижский курьер”, „Сегодня”, „Русское слово”, „Новый голос”, „Наш огонёк”, „Наша нива”, „Ванька-встанька”, „Будильник” и др. Ползва псевдонимите Александр Ли, Шерри-Бренди и Л. Гантимуров. През 1921 г. емигрира в Латвия, където след 1926 г. е редактор на сп. „Для вас” и в. „Двинский вестник”. От 1945 г. живее в Германия, където работи в Радио „Свобода” и е редактор на вестниците „Петрушка”, „Русская Мысль” и „Сатирикон”. Автор е на стихосбирките „Снежная месса” (1925 г.), „Листопад” (1929 г.), „Ветер с севера” (1937 г.), „Стихи” (1965 г.) и на книгите с разкази и фейлетони „Человек без воспоминаний” (1942 г.) и „Когда горит снег” (1946 г.). Умира на 26 февруари 1973 г. в Мюнхен, Германия.